Готард, най-дългият в света железопътен тунел дойде в България
Тазгодишната вечер, посветена на Швейцария, имаше за акцент представянето на най-дългия железопътен тунел в света – Готард, малко след официалното му откриване в Швейцария.
От 12 до 16 септември 2016 г. в преддверието на хотел „Хилтън“ в София беше разположена изложбата „Готард в снимки и факти“.
Най-дългият и най-дълбокият в света железопътен тунел Готард е триумф на швейцарската инжерна мисъл и умение: дълъг е 57 км, минава 2,3 километра през скали под планината, построен е за 17 години от работили денонощно 2 400 души от 15 страни, изкопани са 28,2 милиона тона пръст и камъни, капацитетът му е до 260 товарни и 65 пътнически влака на ден. Скоростната жп връзка между северна и южна Европа под швейцарските Алпи ще революционизира товарния трафик на континента, когато започне да действа по-късно през декември.
“Със SwiSSSoirée бихме искали да представим днешна Швейцария, в която се преплитат високи технологии и вековни традиции“, каза посланикът на Швейцария Денис Кнобел, инициатор на Швейцарската вечер. И второто й издание бе организирано от Посолството на Швейцария и Българо-швейцарската търговска камара с подкрепата на частни партньори. “Надяваме се, че със събитието, което вече се превръща в добра традиция, показваме отблизо Швейцария с пъстротата и разнообразието й“.
„Билети“ за влак през тунела Готард бяха фишовете на традиционната томбола на швейцарската вечер. Модерната представа за Швейцария бе допълвана от традиционна фолклорна музика, изпълнена на швицоргели (Schwyzerörgeli), типичен швейцарски акордеон. Името на инструмента идва от кантона Швиц, където е бил направен през късния 19-ти век. Макар и немного познат извън пределите на Швейцария, акордеонът има уникално звучене, наричано „швицки тон“.
SwiSSSoirée предложи на близо 250-те гости прясно препечено сирене раклет, кулинарен символ и гордост на Швейцария. Наред с други типични швейцарски специалитети и вина Вечерта популяризира разнообразие на български фермерски сирена (краве, овче, биволско, козе и синьо) от защитени природни зони в Западен и Централен Балкан. Производството им е подкрепено от проекта „За Балкана и хората“ в рамките на Българо-швейцарската програма за сътрудничество.